Имплантологията не е травматология

На първо място, както казах и на самата церемония, това ме натоварва с по-голяма отговорност, тъй като признанието е голямо и сериозно. И мисля, че всеки отговорен човек би отреагирал по този начин, защото наградата е голям и тежък кръст. Със сигурност тя ни дава по-голямо самочувствие. Човек, когато получава признание за това, което прави, придобива стимул, който да го тласка напред. Наградата дори бих казал, че е един вид гордост, защото да бъдеш избран между представителите на 116 държави не е никак лесно.Предполагам, че наградата означава и по-голяма известност на клиниката ви, макар тя да стана доста популярна покрай телевизионното предаване „Пълна промяна”.

„Пълна промяна” беше голямо предизвикателство за мен и беше свързано с поемане на сериозна отговорност по време на предаването и особено след това, тъй като в даден момент усещах, че съм спасението на някои пациенти. След „Пълна промяна” имах много тежки случаи, които ме караха да търся още повече специалности и по-разширен поглед. И благодарение на това, че пациентите ми искаха това, аз се развивах още повече.

Как определяте денталната култура на българите? На добро ниво ли е тя или не?

Трудно бих могъл да определя какво точно е нивото. Мога обаче да кажа, че в САЩ след предаването „Пълна промяна” започна търсене на естетичните процедури при лекари и зъболекари около 100 пъти повече отколкото преди предаването. Така се получи и в България.
След предаването съм имал срещи с колеги и зъботехници, като в разговорите с тях са ми казвали, че са имали значително повече работа. В този аспект искам да подчертая нещо за здравната култура. По принцип според мен здравната култура в едно общество трябва да се получава на три нива. Първото ниво е персонално – вие идвате в кабинета и аз ви казвам – имате това заболяване, можем да го лекуваме по този начин. Второто ниво е медийното – интернет пространство, списания, вестници. И това според мен е най-силното ниво. И третото ниво е държавата, когато тя има програми за образоване на обществото здравно, културно и т. н. Моето мнение е, че най-силният канал, по който може да се повишава здравната култура е чрез медиите, но това се прави само от специализираните медии, което не е достатъчно. Другите медии се интересуват повече от сензации, което според мен е грешка, тъй като те носят тежестта за това да образоват хората независимо в коя област.

Медиите дават възможност информацията и респективно популяризирането на здравната култура за кратък период от време да достигне до много широка аудитория. Нещо, което на т. нар. персонално ниво, както го определих, би било доста трудно и би отнело години.
Ако да речем излезеш посредством медиите пред обществото и кажеш, че в момента например могат да се правят фасети или импланти, евентуалните пациенти получават тази информация, знаят за възможността и търсят услугата. Няма как всичките те да отидат при един зъболекар, без значение дали говорим за България, Франция, Турция и т. н. Но самите пациенти започват да търсят и да се интересуват от услугата, за която са чули и отиват при своите зъболекари. Така колегите, дори да не са запознати с предлагането на този продукт или услуга, също започват да се образоват, да посещават курсове, за да могат да предложат услугата на своите пациенти. Тоест, това е една верига. И нещо друго – когато пациентът изисква от нас, качеството и конкуренцията се засилват. Между колегите започва един вид добронамерено състезание, което води до усъвършенстване, дава мотивация да се развиваме.

Ще го онагледя по следния начин – ако тръгнеш да спринтираш и до теб няма никой, няма как да даваш 100% от себе си. Когато обаче видиш някой пред теб, до теб … ти активираш в организма и мозъка си още повече сили. Като цяло бих казал, че здравната култура сега е много по-добра отколкото беше преди 10-15 години. За съжаление, икономическата ситуация в България не е много добра, така че не всички, които имат желание могат да направят нещо за себе си в областта на стоматологичните услуги. Аз затова например сключих договор с банка, според който те могат да отпускат до 15 000 евро кредит само за зъболечение. Заемът е много улеснен и с ниска лихва, макар да се борех в продължение на две години, докато успея да постигна подобна договореност.
Правя всичко възможно, което може да обогати здравната култура на обществото, както и да улесним икономически пациентите, за да могат да си правят зъбите. Защото не е достатъчно да имаш само желание, трябват и възможности.

Споменахте за конкуренцията… Как бихте определили нивото на българските специалисти в областта на стоматологията?

Трудно е да се обобщи, но със сигурност може да се каже, че средното ниво на нашето обслужване е много по-добро от това в Европа или САЩ. Те обаче са значително по-напред по отношение на специализираните нива, които са свързани повече с развитие в областта на научните изследвания, технологиите – дейности, при които сериозното финансиране е от съществено значение.
Друг фактор, който трябва да се отчете е населението. Едно е да си зъболекар в 16-милионен град като Лондон, а друго – в Пловдив. Дори да имаш уменията и знанията, нямаш възможност да ги приложиш практически, защото всеки лекар се обучава не само от курсовете, които посещава, но и от случаите, които има сред пациентите си. За мен всеки случай е вид урок. А колкото повече можеш да прилагаш определено нещо, толкова повече имаш наблюдения върху него, което води до усъвършенстване.

Така че като ниво – по принцип бих казал, че сме добре. Като качество – доказахме световно ниво и дори ги бихме, печелейки тази награда. И аз смятам, че има и други колеги в България, които заслужават тази награда.

Казва се, че имплантологията е бъдещето на стоматологията.

Имплантологията е наука, която може да се определи не като „море”, а като „океан”. Всичките пречки, които съществуваха допреди 10 години вече ги няма. Сега, ако няма кост – може да се присажда, ако е ниска – да я повдигнем, ако е тънка – да я разширим и т.н. Технологиите позволяват да елиминираме контраиндикациите. Иплантологията е вече на много добро ниво. Самият аз много обичам тази тема, макар че обществото още не е много запознато. И посредством медията ви искам да кажа, че имплантологията не бива да се свързва с травматичен процес. Смята се, че това са тежки операции, с пълна упойка, лежане в болница и т.н. Не е така. Особено, когато имаме определени начини и дадености за място, където ще поставим имплант. Много често това отнема пет минути, извършва се под местна упойка, без болка – нито по време, нито след манипулацията, без подуване. Просто пациентът няколко дни трябва да избягва физически труд, но иначе води съвсем нормален начин на живот. С това трябва да са наясно хората, защото колкото пъти съм разговарял с тях извън кабинета, се оказва, че те свързват имплантологията с травматологията. По принцип напредъкът в областта е доста голям. Сега в САЩ има хормон, който още не е регистриран в Европа, който позволява много добро ниво на възстановяване на костната загуба.

Има ли според вас стоматологията у нас потенциал за развитие на дентален туризъм?

В България има медицински туризъм, но той не е организиран. И бих казал, че не познавам зъболекар, който да не лекува някои хора от чужбина. За съжаление не е организиран.
А зад организацията му би следвало да стоят други хора, не само ние, които работим в областта. Ние, които работим няма как да го организираме поради дефицит на време. Има колеги, които са успели да организират медицински туризъм, но те вече не работят като зъболекари. Дали тази организация би следвало да става с помощта на държавата или без нейна помощ – трудно бих могъл да коментирам.

Ако на този въпрос се обърне внимание, то денталният туризъм би могъл да се развива много добре. Защото на фона на Западна Европа, предлагаме високо качество на доста конкурентни цени. Трябва да има държавна програма или политика, която да насърчава, организира и подпомага развитието на този бизнес.