Орална Хирургия
Орална Хирургия
Мъдреците са зъбите, които пробиват последни – в началото на пубертета или в началото на двайсетте. По това време останалите зъби вече са на местата си и за мъдреците не остава свободно пространство.
Много често мъдреците остават непробили в костта или частично пробили, но с неправилен наклон. Това води до компресия на зъбите в челюстта, кариес на съседния зъб или възпаление на тъканите около мъдреца и седмия зъб. Оперативното изваждане на тези зъби е препоръчително, когато пациентът иска ортодонтско лечение, има вече симптоми на възпаление около съседния зъб (зачервяване на венеца, който покрива осмия зъб, лош дъх и формиране на джоб). Тази манипулация се извършва с местна упойка. Благодарение на пиезохирургията може да се постигне съвършена прецизност, да се осигури максимална безопасност за пациента, а постоперативният дискомфорт и болка са сведени до минимум.
Кистата е образувание, което има собствена епителна покривка, изпълнено е със съдържимо, расте основно от повишаване на вътрешното си налягане и изтласква околните тъкани. Кистите биват два вида – на челюстните кости и на меките тъкани. Една от най-често срещаните е радикуларната (която възниква и се развива около корена на зъба). Много често в началото липсват симптоми. Радикуларните кисти се образуват около апекса (върха) на корена на зъба, обикновено в резултат на инфекция и представляват етап от развитието и нарастването на кистозния гранулом. Кистата заедно с последната трета на корена се отсраняват. Тази манипулация се нарича апикална остеотомия и цели запазване на зъба, въпреки развилата се киста. Често обаче поради кисти се налага и изваждане на зъба.
Често върху лигавицата на устната кухина може да се открият различни по форма белезникави петна, зачервявания, ерозии по устната лигавица или различни по големина и форма възелчета. След обстоен преглед от орален хирург се пристъпва към изследвания и окончатено поставяне на диагнозата и лечение.
Тази манипулация се налага при фрактура на зъба, перфорация на корена и невъзможност за запълване на перфорацията с материал, ортодонтско лечение, повишена подвижност и липса на кост около зъба, силно прорастнал зъб.
Прилага се, когато пациентът е с оток на меките тъкани в резултат на гнойно-възпалителен процес около зъб или няколко зъба.
Обикновено се използва при възрастни пациенти, които провеждат ортодонтско лечение.
По своята същност тази хирургична манипулация представлява пробиване на малки отворчета в костта на горната и долната челюст.
Костта не е с еднаква структура. Различават се два вида костно вещество:
- Компактно – представлява повърхностния слой (корикалис)
- Спонгиозно – съдържа малки кухини изпълнени с червен костен мозък, отделени една от друга чрез костни гредички
Стабилността на зъбите и затруднението при движението им по време на ортодонтско лечение се дължи най-вече на кортикалиса. Благодарение на хирургичната манипулацията се намалява съпротивлението, което кортикалиса оказва върху зъбите.
Комбинирайки този метод с ортодонтско лечение, се постига:
- Значително намаляване на времето на лечение
- Избирателно интензивно преместване на някои зъби
- По-голяма стабилност след приключване на ортодонтското лечение